∴ “Начинаещият медиатор няма опит. Има теоретична подготовка, може би и талант, има казусите, които евентуално е разигравал по време на обучението си, но няма истински преживяна медиация. От друга страна отговорността, която поема всеки един медиатор, влизайки в процес на медиация, е голяма. Особено, когато медиацията е семейна. Ето защо включването на супервизия е не само желателно. За мен то е задължително. Защото своевременно получава гледната точка на успешен специалист. Съветите са ценни дори и само с това, че са на страничен опитен човек. Този поглед отвън е винаги полезен.” – В. Данчева, аха медиатор, търговски мениджър в софтуерна компания

∴ “Супервизията е от ключово значение за гарантиране на качеството на процеса. Медиацията изисква комплексни знания, умения и специфична нагласа. Вярвам в добрите намерения на всеки от нас, които се захващаме с тази работа. От друга страна веднага се сещам за приказката „Пътят към ада е покрит с добри намерения“. С две думи добрите намерения не са достатъчни. Като човек, който се занимава с обучения в бизнес среда, винаги съм ценяла високо менторинг процеса. Даже се изненадах, че в медиацията няма легално дефиниран такъв и подобно сътрудничество се случва само в някои центрове по медиация или по желание на “новоизлюпения” медиатор.” – Д. Йорданова, аха медиатор старши мениджър “Човешки ресурси”

Защо още при първите медиации е важно и ценно да се проведе супервизия?

∴ “Супервизията ми помага да присъствам в центъра си, да подхождам с по-голяма осъзнатост, да работя с вътрешния си свят, да се усъвършенствам. Добрите намерения и комуникативни умения на медиатора са добро начало, но далеч не са всичко. В първата си медиация си позволих да омаловажава емоциите на страните, само защото ми се стори много странно интелигентни хора да не намират път напред. Не стига това, а и ги водих към взаимна емпатия, така че да запазят семейството в името на детето. Как прилагам принципите на медиацията? Каква е моята роля и отговорност? Каква вътрешна своя потребност съм се опитала да удовлетворя? Как да продължа за доброто на хората? И хиляди други въпроси, които със следващата медиация се умножаваха – а мога ли да питам страните за това, забавих се с обобщението от срещата, да правя ли обобщение след всяка среща или да е за финал, мога ли да споделя със страните лично мнение и още, и още.. Динамиката е много голяма, хиляди въпроси и нужда от насоки. Това е много малка част от личното ми преживяване, което без супервизия, би било кошмар за всички. От опита си мисля, че е много важно медиаторите да имат супервизия. Тя е компас за правилната посока, а и повече добавена стойност за страните, които са ни се доверили. Другото за мен е безотговорно.., особено от страна на медиатори без опит. Препоръчвам супервизия на всеки, който приема медиацията за своя мисия, човешки дълг и осъзнава, че ние се появяваме в един извънреден момент от живота на хората, така че е важно да сме извънредно подготвени. Поздрави и успех на всички! Катина Клявкова, огромно благодаря за подкрепата! С теб уча всеки ден ♥️!” – Д. Й.

 

∴ “Да получи във всеки един момент неангажиран, страничен поглед върху случващото се; да получи адекватни и ценни идеи, подкрепа, съвет, насока.” – В.Д.

 

∴ “Гледната точка на един втори човек с опит, неговият пример и конструктивна обратна връзка за мен са много ценни. На теория процесът ми изглеждаше ясен още на самото обучение. Има добра рамка, структура. Изглежда сякаш добрите комуникативни умения и грижата за средата са достатъчни. Когато с първата ми среща за семейна медиация се появи реалната практика, започнах да се чудя дали подхождам правилно, колко дълбоко да навляза в личните емоции; как да видя общите интереси при хора, които първоначално явно показват, че не желаят да имат нещо общо помежду си; как да обобщя разговора, така че да откроя общи ценности, вярвания, интереси; как да насочвам към конструктивен диалог в трудните моменти; какво да правя с личното си мнение, емоции и т.н.

Т.е. начинаещият медиатор е нормално да има много колебания как да постъпи, дали постъпва правилно или пък може да вярва, че прави правилните неща, но е възможно да греши за сметка и на гърба на страните. И затова е необходимо да има тази важна гледна точка. Това дава и увереност, центрираност, успокоява.” – Д.Й.

 

∴ “Мисля, че поне 2 са необходими – след първите срещи (обща или индивидуална) и в средата, когато се завихри процеса отново.” – В.Д.

 

∴ “Минимум 3. Според мен неопитен медиатор е нужно да е в ко-медиация с опитен в първите си 3 медиации.” – Д.Й.

 

 

∴ “Мисля си, че освен супервизия за начинаещите медиатори ще бъде много ценен опит да преминат през етапа на Чиракуване. Аз лично бих платила участието си като ко-медиатор с успешен експерт-медиатор като Катина Клявкова в поне 2 медиации. Тя, разбира се, може да прецени до колко това не вреди. Но аз, като отговорен човек и професионалист, имам нужда от подобно нещо.

 

Според мен е добре да се определят критерии и медиаторите да се обособят в категории. Примерно – с по-малко от три медиации – да са начинаещ медиатор; между 3 и 10 медиации – да са медиатор, после старши медиатор и накрая експерт медиатор, например. Съответно е добре и заплащането на различните нива медиатори да е различно. Друга тема е имат ли допълнителни специализации, по което също може да се категоризира. Сега регистърът е в насипен вид. От друга страна, вместо информация за опита, съдържа лични данни, които не знам как помагат на страните. Също така се чудя кога е редно един медиатор да се впише в регистъра – веднага след обучението или след поне проведена 1 медиация, 3 супервизии или нещо друго, което да осигури проверка от по-опитен медиатор, че новият медиатор се справя.” – Д.Й. 

 

 

 

 Професия медиатор

Аха подход в медиацията

Обучение за медиатор

Книга-наръчник по медиация

Свържете се с нас