Здравей, би ли ни казала няколко думи за себе си и какво те срещна с медиацията? Кога и как започна да практикуваш като медиатор?
Работя като адвокат от почти 10 години в сферата на гражданското право. Още по време на следването ми в университета научих за медиацията и винаги съм я считала за чудесен начин за уреждане на спорове между хората посредством комуникация. Самата аз се сблъсквам с много конфликти в работата ми на адвокат и всеки път съм привлечена от идеята хората да се разберат и спогодят. Делата са изтощителни и продължителни и хората заслужават шанса да опитат да се споразумеят, поне да поговорят в една неутрална и спокойна среда извън съдебната зала. Лично аз поисках да стана и медиатор, защото се припознавам много в тази роля – вярвам, че всеки човек има своята вътрешна правота, както и, че нещата рядко са само черни или бели. Преди да се запиша на обучението по медиация, смятах, че имам опит и бях с увереността, че ще ми бъде много лесно. Бързо ми стана ясно обаче, че медиацията е гъвкава и неформална, но е и процедура, която се подчинява на определени правила, че е процес, който заслужава доста внимание и изисква изграждането на сериозни медиаторски умения.
Медиацията не е т.н.’’позиционни преговори’’, медиаторите в България не следва да предлагат решения на конфликта, медиаторите не консултират страните от правна страна – все неща, които не знаех… Медиацията ме изненада с дълбочината, която предлага при изследването на взаимоотношенията и с това, че в медиация може да се навлезе надълбоко под повърхността на думите, фактите и действията.
Как споделяш на хората за медиацията? Какво те води в приканването към медиация?
На хората предлагам медиацията като възможност – да поговорят откровено, да си кажат болката, да видят нещата отстрани с помощта на медиатора, да ‘’засекат’’ гледните си точки, да видят ‘’къде се намират‘’ и дали “дяволът” е толкова черен, всъщност. Вярвам на хората, когато ми казват, че не са могли да се разберат, защото знам, че когато човек е вътре в конфликта е почти невъзможно да бъде обективен – затова е ценно един неутрален участник да присъства в разговора, да задава силни и точни въпроси и да улесни намирането на общи интереси.
Разкажи ни, моля, някои от случаите си – от какъв тип са, предизвикателства, интересна специфика, ефект, резултати?
Първият ми случай беше на семейна медиация и бях препоръчана от медиатора Катина Клявкова, основател на Център за медиация Ахая. За мен беше изключително ценно това да разбера колко добра подготовка съм получила на самия тренинг по медиация, защото се чувствах спокойна в себе си, независимо от факта, че провеждах процедурата сама. Разбира се, имах и пълната подкрепа на Катина, което е изключително важно, когато човек започва нещо отначало. Ставаше въпрос за много напрегнати взаимоотношения между съпрузи, които бяха загубили истински диалог, дори без да го подозират. Трудно ми беше, признавам си, затова мисля, че е добре медиаторите да работят заедно, в ко-медиация, когато започват. По време на тази медиация си дадох ясна сметка колко отговорна работа е медиацията и, че в действителност не бива да се приема като хоби, между другото, както и че това е сериозна професия, която изисква 100% присъствие и професионализъм.
Случаите ми са в сферата на семейните и имотни отношения – в подробности не бих могла да навляза заради конфиденциалността, която схващам като отговорност и обещание да пазя тайна. Става въпрос за лични отношения, които носят товара на миналото, които са се видоизменили и натрупали в човешкото съзнание и хората дори са забравили как точно са се породили.
Най-голямото предизвикателство за мен е да помогна на страните да овладеят енергията на конфликта, която понякога излиза с пълна сила, при това за първи път в процеса на медиация.
Има един много деликатен момент – от една страна, да ги оставим да излеят душата си – целият спектър от чувства и емоции, които могат да се появят в процеса на медиация, са ценни. От друга страна обаче, трябва да се върнем на мястото на срещата, да можем да кажем ‘’стоп’’, да не оставяме хората да се загубят в емоцията. Това е нелека задача, както за участниците, така и за медиаторите. Разбира се, предизвикателство е и това, да останеш напълно безпристрастен – на мен лично ми помага дълбокото разбиране, че изначално всеки човек има право на своята истина, има право да мисли и да чувства ситуацията по неговия начин и съобразно своя свят, доколкото не вреди на другите.
Мисля, че всеки медиатор трябва да познава и наблюдава себе си достатъчно, за да знае докъде може да стигне в процеса на медиация съобразно опита и интуицията си. Медиаторът не бива да забравя, че не е психиатър или психотерапевт, т.е. не бива да отива там, където вече не става въпрос за медиация.
Какво е за теб аха-подхода в медиацията и как го прилагаш по свой начин и стил?
Аха-подходът в медиацията, в който съм обучена, е подход, при който хората могат да погледнат отвъд кутията, да генерират сами нови решения, да погледнат на случващото се по различен начин и с различна интерпретация, в приятна и хармонична среда. Прилагайки аха-подхода, ние не притискаме страните да сключат споразумение на всяка цена, а ги насърчаваме да намерят решение, с което наистина са в съгласие и мир, дори и това да означава, че сключването на споразумение ще се отложи малко във времето.
Опитът ми с хора в процес на споразумяване показва още, че понякога се постига едно привидно съгласие, което чака само да бъде ‘’подписано’’. Нещо дребно е в състояние обаче, да извади на бял свят неизказани, заровени и потиснати проблеми и се питам: колко често казваме, че сме съгласни, без да сме съгласни наистина? В тази връзка, за мен лично е важно, когато има съгласие-споразумение, облечено или не в писмена форма, то да е преминало през човека наистина, да е осъзнато и отговорно. Тогава има смисъл и бъдеще – както за участниците в медиацията, така и в един по-глобален смисъл. Мисля, че дори и един “компромис”, ако се прави, трябва да бъде осъзнат и преценен, а не да става повод за нови конфликти впоследствие или за манипулативно поведение от едната страна спрямо другата.
Какво би посъветвала ново-обучените медиатори?
Бих насърчила всеки медиатор, който иска да се занимава професионално с това, да заяви себе си, на първо място – по начина, който му идва отвътре – чрез блог или в автобиографията си, да сподели на колеги и приятели за медиацията. За това заявяване е необходима определена увереност в себе си, несъмнено. Моята увереност я изграждам, като не спирам да се интересувам от медиацията, да чета, да развивам медиаторските си умения и себе си. Смятам, че от говоренето за медиацията плавно идва ред и на правенето, което всъщност, е идеята и смисълът на придобиването на всяка една квалификация.